„Цар Едип“ на Софокъл: резюме и теми

„Цар Едип“ е трагедия от Софокъл, чието действие се развива в град Тива. Чума, λοιμός (стих 28), унищожава реколтата, стадата и хората. Цар Едип, прочут с това, че е освободил града от Сфинкса, е изпратил Креонт, брата на жена си, в Делфи да попита Аполон какво да се прави. Отговорът на бога: убиецът на стария цар, Лай, живее в страната и трябва да бъде прогонен или да плати с живота си (96–101). Слепият прорицател Тирезий първо отказва да говори, после му казва в лицето: убиецът си ти (362). Едип мисли, че това е заговор на Креонт.

За да го успокои, жена му Йокаста казва, че прорицателите не знаят нищо: Лай трябвало да умре от ръката на сина си, но разбойници го убили на място, където се срещат три пътя, а бебето било оставено в планината с вързани глезени. Едип обаче си спомня, че е убил старец на такова място (800–813). Пратеник от Коринт носи вест: Полиб, когото Едип смятал за свой баща, е мъртъв и никога не е бил истинският му баща. Стар пастир на Лай е принуден да каже останалото. Едип е син на Лай и Йокаста. Без да знае, той е убил баща си и се е оженил за майка си. Йокаста се обесва. Едип взема игличките от дрехата ѝ и се ослепява (1268–1270). Моли за изгнание, но Креонт иска първо да попита бога (1438–1439), и пиесата завършва с това, че Едип е върнат в двореца.

Пиесата се гради върху ирония: който вижда, не знае нищо, а слепият знае всичко. Едип обижда Тирезий с думата τυφλός, сляп: τυφλὸς τά τ᾽ ὦτα τόν τε νοῦν τά τ᾽ ὄμματ᾽ εἶ, „сляп си и за ушите, и за ума, и за очите“ (371). Тирезий предупреждава, че търсеният човек ще стане τυφλὸς ἐκ δεδορκότος, сляп, след като е виждал (454). Накрая Едип сам се лишава от зрение.

Дори името му има роля. Пратеникът му казва, че то идва от пробитите му глезени (1034–1036). Обикновено се обяснява като „подут крак“, от οἰδέω, подувам се, и πούς, крак, а изследователите чуват в него и игра на думи с οἶδα, знам. Едип нарича себе си ὁ μηδὲν εἰδὼς Οἰδίπους, „Едип, който не знаеше нищо“ (397), този, който решил загадката, αἴνιγμα, без помощта на прорицател. Пиесата никъде не цитира тази загадка. Текстът ѝ идва от по-късни автори: при Атеней (10.456b), според Асклепиад, тя започва с ἔστι δίπουν ἐπὶ γῆς καὶ τετράπον, а при Аполодор (3.5.8) Едип дава отговора, човекът: на четири крайника като бебе, на два като възрастен, с тояга в старостта.

Читателите отдавна спорят за какво всъщност е пиесата. Всяка тема по-долу тръгва от гръцкия текст, а не от готов отговор.

• Съдба или свободен избор? Един χρησμός, оракул, казал на Лай, че неговата μοῖρα е да умре от ръката на сина си (711–713), а Аполон казал на Едип, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си (791–793). И все пак Едип е този, който бяга от Коринт, удря в гняв, δι᾽ ὀργῆς (807), и води търсенето. Накрая той казва и двете: Аполон докара тези страдания, но никоя друга ръка не удари очите му: ἀλλ᾽ ἐγὼ τλάμων (1329–1331). Изследователите още са разделени: Бърнард Нокс например твърди, че Едип действа свободно.
• Доверието в оракулите. Йокаста казва, че никой човек не притежава изкуството на прорицателя (708–709). Уплашеният хор пее ἔρρει δὲ τὰ θεῖα, вярата изчезва (910). После всички оракули се сбъдват.
• Власт и подозрение. Едип е наричан τύραννος (514, 925), и тук думата не означава непременно жесток владетел: пратеникът я употребява просто за царя. Днес τύραννος е само жестокият владетел. Въпреки това Едип бързо вижда заговор срещу трона си (535).
• Образецът на Аристотел. „Поетика“ казва, че най-хубавото разпознаване, ἀναγνώρισις, идва заедно с обрат, περιπέτεια, „както в «Едип»“ (1452a). Едип пада не от порочност, а поради някаква ἁμαρτία (1453a), дума, която може да внушава и грешка, и вина, и спорът за нея продължава.

Датата на пиесата не е сигурна. Само две пиеси на Софокъл имат твърда дата на поставяне и тази не е от тях. Понеже започва с чума, мнозина я поставят скоро след чумата, която поразява Атина през 430 г. пр. Хр. (Тукидид 2.47), с дати от около 429 г. до средата на 420-те години, но това е само извод. Античният учен Дикеарх съобщава, че е победена от Филокъл, а П. Дж. Финглас отбелязва, че това не помага за датирането ѝ. Аристотел я нарича просто Οἰδίπους. Τύραννος обикновено се смята за по-късно добавяне, за да се различава от „Едип в Колон“.

Зигмунд Фройд чете историята по свой начин. В „Тълкуване на сънищата“ (1899, с дата 1900) той я използва за теорията си, че малкото момче е привлечено от майка си и вижда в баща си съперник. Терминът „Едипов комплекс“ се появява за пръв път в статия от 1910 г. Критиците отговарят, че доказателствата за теорията са малко, а едно есе на Жан-Пиер Вернан от 1967 г. носи заглавието „Едип без комплекс“. Самата пиеса кара читателите да се замислят: Едип няма представа кои са родителите му и напуска Коринт именно за да избяга от оракула (794–797).