„Медея“ на Еврипид: резюме и теми

„Медея“ е трагедия от Еврипид от Атина. Действието се развива пред една къща в Коринт. Медея идва от Колхида, земя далеч от Гърция. Тя помогнала на Язон да спечели златното руно, напуснала дома на баща си и отплавала с него (476–485). Имат двама малки сина. Когато пиесата започва, Язон я е напуснал, за да се ожени за дъщерята на Креонт, царя на Коринт. Тогава Креонт заповядва на Медея да напусне града с децата си. Тя моли за още един ден и той ѝ го дава (340–356).

Тя използва този ден за отмъщение. Егей, царят на Атина, минава оттам и тя го кара да се закълне, че ще ѝ даде сигурно убежище. Изпраща синовете си при принцесата с дарове, фина дреха и златен венец. Даровете са отровени и принцесата и Креонт умират. После Медея убива двамата си синове, в къщата, за да не останат деца на Язон (803–806). Това е най-ужасното дело в пиесата и самата пиеса го нарича ужасно. Накрая тя се измъква от Язон с колесница, дадена ѝ от Слънцето, нейния дядо, и заминава за Атина.

В първата си голяма реч (214–266) Медея говори на жените от Коринт, които съставят хора. Чужденецът, ξένος, казва тя, трябва да се приспособява към града (222). После сравнява техния живот със своя. Те имат град и бащин дом. Тя е ἔρημος и ἄπολις, сама и без град, отведена ἐκ γῆς βαρβάρου, от негръцка земя, без майка, брат или роднина, към когото да се обърне (253–258). Същото пее и хорът: ἐπὶ δὲ ξένᾳ ναίεις χθονί, живееш на чужда земя (433–435).

Язон превръща това в довод. Тя спечелила, казва той, като живее в Гърция, ἀντὶ βαρβάρου χθονός, вместо в негръцка земя (536–538). Накрая казва, че никоя гъркиня, Ἑλληνὶς γυνή, не би се осмелила на това (1339–1340). Но пиесата не говори просто за местни хора, които мразят чужденка. Креонт казва, че се страхува от нея по други причини: тя е σοφή, умна и опитна в злото, и е отправяла заплахи (282–289). Жените от Коринт дори ѝ обещават мълчание и приемат, че е справедливо да накаже Язон (267), докато не научават какво готви за децата (811–818). Да се говори за ксенофобия е съвременен начин да се чете пиесата. Текстът показва колко беззащитен е човек без град и без семейство наблизо.

Пиесата непрекъснато се връща към ὅρκος, клетвата. Язон се е заклел на Медея и тя вика за клетвите му (21, 161). Хорът пее, че благодатта на клетвите е изчезнала (439). Затова, когато Егей ѝ предлага дом, тя го кара да се закълне в Земята и Слънцето (746–755). Съвременната дума за отмъщение, εκδίκηση, я няма в пиесата: ἐκδίκησις е по-късна дума, която се среща у Полибий и в Новия завет. Еврипид казва τείσειν δίκην, да платиш наказанието: враговете ѝ, надява се тя, ще платят (767).

Убийството на синовете от Медея е най-трудното място в пиесата и то нито се крие, нито се оправдава. Тя го обявява и го нарича ἔργον ἀνοσιώτατον, съвсем нечестиво дело (792–796). Хорът я моли да не го прави. Тя посочва причините си: враговете ѝ няма да ѝ се смеят (797) и така Язон ще бъде наранен най-много (817). Колебае се пред момчетата и говори на собствения си θυμός, своя гняв или страст (1056). После идват прочутите думи: θυμὸς δὲ κρείσσων τῶν ἐμῶν βουλευμάτων, гневът ми е по-силен от намеренията ми (1079). Учените спорят за този пасаж: Reeve твърди, че стихове 1056–1080 трябва да се заличат, а Kovacs защитава повечето от тях. Смъртта на децата не се показва. Зрителите само чуват как момчетата викат от къщата (1271–1278).

Едно антично резюме, ὑπόθεσις, приписвано на Аристофан Византийски, посочва датата и резултата: 431 г. пр.н.е., първи Евфорион, втори Софокъл, трети Еврипид с „Медея“, „Филоктет“, „Диктис“ и сатировата драма „Жътварите“ (Θερισταί). Така тази прочута пиеса се класирала последна от три в собственото си състезание. По-късно Аристотел я споменава в „Поетика“: Медея убива съзнателно (1453b), но той критикува бягството ἀπὸ μηχανῆς, с театралната машина (1454b).

Може би Медея не винаги е била убийцата. Античните бележки към пиесата (схолии към стихове 9 и 264) цитират Пармениск, според когото коринтяните убили децата ѝ при олтара на Хера Акрея. Същите бележки повтарят разказ, че Коринт платил на Еврипид пет таланта, за да прехвърли вината върху Медея, което не може да се провери. Павзаний (2.3.6–7) видял в Коринт гроб на децата, нарича ги Мермер и Ферет (в пиесата са без имена) и съобщава, че според разказите били пребити с камъни от коринтяни. Това подсказва, че майката, която сама избира да убие, може да е промяна на самия Еврипид, но не може да се докаже: едно антично резюме предава твърдението, че той взел пиесата от „Медея“ на Неофрон, чиято дата е несигурна.