Масалия – гръцката колония, от която произлиза Марсилия

Преди около 2600 години гърците не живеели само в Гърция. Много от тях живеели по брега на Мала Азия, в днешна Турция. Един от техните градове бил Φώκαια (Фокея). Днес това е малкият град Фоча.

Жителите на Фокея били чудесни мореплаватели. Историкът Херодот пише, че те първи от гърците правели дълги пътувания по море. Не използвали бавни, кръгли товарни кораби, а бързи кораби с петдесет весла. Плавали далеч на запад, чак до Италия и Испания.

Около 600 г. пр.н.е. група фокейци стигнала до южния бряг на днешна Франция, на изток от река Рона. Намерили защитен залив, който гърците наричали Лакидон. До него построили нов гръцки град и го нарекли Μασσαλία (Масалия). Такъв град, основан от гърци далеч от родината, бил ἀποικία (апойкия), тоест колония. Бил нов полис със свои закони и свои богове. Масалия е днешна Марсилия, която често наричат най-стария град във Франция.

Древните писатели разказвали любовна история за основаването на Масалия. Има две версии и имената в тях са различни.

Според Юстин, писател от римско време, двама гръцки капитани, Симос и Протис, пристигнали в земята на местен народ, сегобригите. Техният цар Нан давал пир. Дъщеря му Гиптида трябвало да избере съпруг. Тя щяла да подаде вода на мъжа, когото иска. Минала покрай всички местни мъже и подала водата на гърка Протис. Така Протис се оженил за Гиптида, а царят дал на гърците земя, за да построят своя град.

Гръцкият философ Аристотел разказвал историята малко по-иначе. При него гъркът се казвал Евксен, а момичето – Пета. Тя му подала чаша вино, смесено с вода. Синът им се казвал Протис.

Вярна ли е историята? Не можем да сме сигурни. Но тя ни казва нещо важно: гърците имали нужда от приятелството на хората, които вече живеели там.

Масалия се разраснала около своето λιμήν (лимен), пристанището. Гръцкият географ Страбон пише, че пристанището било в подножието на скала с форма на театър. На хълма над него жителите построили храмове на Артемида Ефеска и на Аполон.

Масалия станала богат търговски град. Нейните ἔμποροι (емпорои), търговците, товарели своите πλοῖα (плоя), корабите, и плавали покрай бреговете. Виното, οἶνος (ойнос), било една от важните им стоки. Градът сечал свои сребърни монети с лицата на Артемида и Аполон. Основал и нови търговски селища в Испания, на Корсика и по брега на Франция, например в Антиб и Агд. Към края на IV в. пр.н.е. изследовател от Масалия, Питей, доплавал чак до Британия.

Юстин пише също, че съседните народи научили много от гърците: да обработват нивите си, да строят стени около градовете си, да подрязват ἄμπελος (ампелос), лозата, и да садят ἐλαία (елая), маслиновото дърво. Така го е видял един древен писател, затова историците го четат внимателно.

Масалия дълго останала свободен гръцки град и била приятел на Рим. Но през 49 г. пр.н.е. застанала на страната на Помпей в една римска гражданска война. Юлий Цезар обсадил града и той трябвало да отвори портите си. Дори под римска власт градът запазил гръцкия език до около V в. сл.н.е.

И днес можеш да откриеш гръцкото минало в Марсилия. Старото пристанище, Вийо Пор, е Лакидон на първите гръцки мореплаватели. Наблизо, в Градината на останките (Jardin des Vestiges), посетителите се разхождат сред камъните на древното пристанище, открити от археолозите. А на гръцки градът е запазил старото си име: гърците и днес наричат Марсилия Μασσαλία.

През 2024 г. Марсилия посрещнала специален гост от Гърция: олимпийския огън. Той не пристигнал със самолет. Като първите гърци, дошъл по море.