Александрийският фар

В Одисея Омир разказва за една νῆσος, един остров, пред брега на Египет, с добро пристанище. Името му е Φάρος. Омир казва, че на кораба му трябвал цял ден, за да стигне дотам. Много векове по-късно, през 331 г. пр. Хр., Александър Велики основал на този бряг нов град: Александрия.

Географът Страбон посетил Александрия през I век пр. Хр. Той описва Фарос като νησίον, малък и дълъг остров точно до сушата. Дълга дига, Хептастадионът, път над водата, го свързвала с брега. Между острова и брега се намирал големият λιμήν, тоест пристанището.

Тук идвали много кораби, но входът бил опасен. Страбон обяснява защо: брегът и от двете страни е нисък и без пристанища, а има скали и плитки води. В открито море моряците се нуждаели от висок и ярък знак, за да намерят входа.

Птолемей I, един от пълководците на Александър и по-късно цар на Египет, започнал да планира огромна кула в източния край на острова. Синът му, Птолемей II, я завършил около 280 г. пр. Хр. Страбон я нарича πύργος, тоест кула, от бял камък, чудесно построена, с много етажи. Той добавя, че имала същото име като острова.

Никой не знае точната ѝ височина. Днешните оценки са от около 100 до 140 метра. Монети от римско време и по-късни арабски автори сочат три части: квадратна основа, осмостенна среда и кръгъл връх, но старите описания не винаги съвпадат. Днес я причисляваме към седемте чудеса на древния свят.

Римският писател Плиний казва, че архитектът бил Сострат от Книд и че царят му позволил да сложи името си на кулата. Някои историци смятат, че Сострат по-скоро я платил, отколкото проектирал. Лукиан, който пишел на гръцки, разказва друга история: Сострат издълбал името си в камъка, покрил го с мазилка и написал върху мазилката името на царя. Когато мазилката паднала, се появили собствените му думи: θεοῖς σωτῆρσιν, „на боговете спасители“, за онези, които плават. Σωτήρ е спасител.

За какво служела кулата? Плиний, който пишел през I век сл. Хр., казва, че през нощта тя показвала огньове, за да предупреждава всеки πλοῖον, всеки кораб, за плитчините и да отбелязва входа на пристанището. Той имал една грижа: отдалеч огън, който гори постоянно, може да прилича на звезда. Лукиан добавя, че светлината ѝ държала моряците далеч от много опасна част на брега.

Старата дума за огън е πῦρ. Днес гърците казват φωτιά в ежедневната реч, но πυρ още съществува в официалния език и го чуваш в думата πυροσβέστης, пожарникар.

Някои неща остават неизвестни. Историците спорят дали огън е горял от самото начало, макар че поетът Посидип, живял в онези години, вече говори за голям огън, който горял цяла нощ на върха. Може би горяло масло, защото дървата били малко. По-късни арабски автори описват голямо огледало, но никой не може да докаже, че е съществувало. Плиний ни казва също, че по негово време такива огньове горели и в други пристанища, като Остия и Равена в Италия. Идеята се била разпространила.

Фарът стоял повече от 1500 години. Σεισμός, тоест земетресение, може силно да разтърси висока кула, а в Александрия имало много. Силни земетресения са отбелязани през 796 г., през 950-те години, през 1303 и 1323 г. Кулата била ремонтирана няколко пъти, но отслабвала.

Пътешественикът Ибн Батута ходил там два пъти. През 1326 г. още можел да стигне до вратата на първия етаж. През 1349 г. кулата била толкова разрушена, че не можел нито да влезе, нито да се качи до вратата. През 1477 г. султан Кайтбей започнал да строи на същото място крепост, с камъни от старата кула. Крепостта стои там и днес.

От около 1960 г. водолази започнали да изучават останките в морето. През 1994 г. френският археолог Жан-Ив Амперьор и екипът му започнали разкопки под водата. Вече са описали повече от 5000 блока от фара и от близки сгради, а някои тежат до 60 тона. Намерили и огромни статуи и Амперьор смята, че те изобразяват цар Птолемей.