Родоският колос

Родос е голям νῆσος, тоест остров, в югоизточната част на Егейско море, близо до брега на днешна Турция. В древността главният му град, който също се казвал Родос, бил богат. Корабите му търгували из цялото Средиземноморие, а неговото λιμήν, тоест пристанище, винаги било оживено.

През 305 г. пр.н.е. могъщият македонски принц Деметрий нападнал града. Дошъл с войници, кораби и огромни бойни машини, например дървени кули на колела. Такова дълго нападение се нарича πολιορκία, тоест обсада. Тя продължила около година, но жителите на Родос не се предали. През 304 г. пр.н.е. Деметрий сключил мир и отплавал. Оставил след себе си много от бойните си машини. Оттогава го помним като Деметрий Полиоркет, „Обсаждащия градове“.

Родосците благодарили на своя бог закрилник Хелиос, бога на ἥλιος, тоест слънцето. Римският писател Плиний разказва, че те платили за огромна статуя на бога с парите от бойните машини, които Деметрий бил изоставил.

Скулпторът се казвал Харес и бил от град Линдос на Родос. Учил изкуството си при Лизип, прочут скулптор. Работата продължила 12 години и статуята вероятно била завършена около 280 г. пр.н.е.

Статуята била висока около 70 лакътя. Лакътят бил стара мярка, колкото една предмишница, така че това са над 30 метра: почти колкото десететажна сграда. Това била най-високата статуя в древния свят. Отвън тя била от χαλκός, тоест бронз, метал от мед и калай. Вътре имало тежки камъни и метални пръти. Те държали бронза на мястото му и пазели великана стабилен.

Никой не знае точно как го е направил Харес. Историците смятат, че той градял статуята на нива, като започнал от стъпалата и продължил нагоре. Всяка нова бронзова част се изработвала на място, върху долната. Хората били толкова удивени, че я причислили към седемте чудеса на света. На гръцки чудо е θαῦμα, нещо удивително.

Колосът не стоял дълго. Около 56 години след завършването му силен σεισμός, тоест земетресение, разлюлял Родос. Историците го датират около 227 или 226 г. пр.н.е. Статуята се счупила при коленете и паднала на земята.

Родосците не я изправили отново. Гръцкият географ Страбон пише, че един оракул, тоест послание от боговете, им казал да не я вдигат пак. Затова счупеният великан лежал там, където паднал, стотици години и пътешественици идвали да го видят. Плиний пише, че малко хора можели да обгърнат с ръце палеца му и че пръстите му били по-големи от повечето статуи. Вътре в счупените части се виждали големи кухини, като пещери, и камъните, които го държали стабилен.

Какво станало накрая с бронза? Една византийска хроника разказва, че през 653 или 654 г. арабски войници превзели Родос, а бронзът бил продаден на търговец и откаран с 900 камили. Тази история била записана много след събитията и някои историци се съмняват в нея.

Може би си виждал картинки, на които Колосът стои с по един крак от двете страни на входа на пристанището, а корабите минават между краката му. Това е легенда от много по-късни времена, а не история. Нито един древен автор не казва, че статуята е стояла така. Идеята станала популярна през Средновековието, когато поклонници видели останки от стари стени и кули край пристанището и помислили, че са части от статуята. По-късно художници рисували тази прочута картина отново и отново.

Бронзова статуя с такъв размер не би могла да стои с толкова широко разтворени крака над водата. Всъщност никой не знае точно къде е стоял Колосът. Едно ново изследване предполага, че е бил на хълм в града, в светилище на Хелиос, където днес има средновековен замък. Други учени смятат, че е стоял близо до пристанището. От статуята никога не е намерено нищо.