Александрийската библиотека

Александър Велики основава град Александрия на брега на Египет през 331 г. пр. Хр. След смъртта му един от неговите пълководци става цар на Египет като Птолемей I. Той и синът му, Птолемей II, искат новата им столица да стане център на гръцката ученост. Античните автори пишат, че ги е съветвал Деметрий Фалерски, ученик от школата на Аристотел в Атина.

В царския квартал на града те построяват Μουσεῖον, светилището на музите. То не е музей в днешния смисъл, а дом за учени. Географът Страбон описва неговата покрита галерия за разходки, местата за разговори и голяма зала, в която учените се хранят заедно. Царете им плащат, за да могат да посветят времето си на ученето.

До тях се намира βιβλιοθήκη, библиотеката. Нейните βιβλία, нейните книги, не приличат на нашите. Всяка е дълъг свитък от πάπυρος, папирус, материал за писане от растение, което расте край Нил. Едно дълго произведение изисква много свитъци. Античните автори дават много големи числа за сбирката, до 700 000 свитъка. Съвременните историци се отнасят към тях внимателно: никой не ги е преброил така, че да можем да проверим.

Птолемеите изпращат агенти с много пари, за да купуват книги из целия гръцки свят и отвъд него. Според антично предание ядрото на сбирката е личната библиотека на Аристотел, която вероятно купува Птолемей II. Гален, лекар от II век сл. Хр., разказва прочута история: при Птолемей III всяка книга, намерена на кораб в пристанището, била отнасяна в Библиотеката. Там писарите правели от всяка ἀντίγραφον, препис.

Толкова много свитъци се нуждаят от ред. Първият ръководител на Библиотеката, Зенодот Ефески, подрежда свитъците по теми и използва азбучен ред. Поетът Калимах от Кирена, който никога не е бил официално библиотекар, написва Πίνακες, Таблиците: пътеводител в 120 книги за всички гръцки автори, подредени по жанрове, с кратък живот на всеки писател и списък на творбите му. Това е κατάλογος, каталог, и дори нещо повече. Днес той е изгубен.

Следващите ръководители на Библиотеката са прочути учени: Аполоний Родоски, Ератостен от Кирена, който измерва Земята, Аристофан Византийски и Аристарх Самотракийски. Те сравняват стари преписи на Омир и други поети и поправят грешките им. Гръцката дума за такъв учен, φιλόλογος, означава любител на словото. Заради тази грижлива работа с текстовете се казва, че филологията се е родила в Александрия.

Много книги казват, че Библиотеката изгаря в един голям пожар. Античните извори разказват по-бавна история, а историците и до днес спорят.

Първият удар не е пожар. През 145 г. пр. Хр., в борба за трона, цар Птолемей VIII прогонва от града много учени, сред тях и ръководителя на Библиотеката, Аристарх. След това длъжността губи голяма част от престижа си.

През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар, обсаден в Александрия по време на война, подпалва кораби в пристанището, и пламъците се разпростират в града. Плутарх (Цезар 49) пише, че пожарът унищожава голямата библиотека. Сенека цитира изгубено съчинение, което говори за 40 000 изгорели свитъка, докато Амиан, писал четири века по-късно, посочва 700 000. И все пак около двайсет години след пожара Страбон посещава Μουσεῖον и го описва като действащ, а учените продължават да работят там.

По-късно градът преживява обсади при императорите Аврелиан и Диоклециан в края на III век сл. Хр., както и земетресение и цунами през 365 г. сл. Хр. През 391 г. сл. Хр. Теофил, християнският епископ на Александрия, нарежда да бъде разрушен Серапеумът, храм, в който е имало втора библиотека; никой не знае колко книги са били още там. Историята, че арабите изгарят книгите през 642 г. сл. Хр., се появява за пръв път при автори от XIII век, повече от пет века по-късно, и историците я отхвърлят. Най-вероятно Библиотеката угасва бавно, заради войни, занемаряване и липса на пари.

Повечето свитъци на Александрия са изгубени, но не и работата на Библиотеката. Текстовете на Омир, които учениците четат днес, са стигнали до нас чрез изданията и бележките на александрийските учени, използвани после от преписвачите. Зенодот разделя Илиада и Одисея на по 24 песни, а Аристофан и Аристарх съставят първите списъци на най-добрите автори във всеки вид поезия. Авторите от тези списъци са най-често преписвани и изучавани, затова именно те са оцелели.

Много идеи, които днес ни се струват естествени, започват там: подреждане на книгите по азбучен ред, каталог на автори и заглавия, сравняване на няколко преписа на един текст, за да се намери най-добрият. Всяка училищна библиотека, която подрежда рафтовете си, и всеки онлайн каталог вървят по същия път.

През 2002 г. Египет открива Bibliotheca Alexandrina, нова библиотека близо до мястото, където е бил старият царски квартал, днес отчасти покрит от морето. Тя има място за милиони книги. Не може да върне изгубените свитъци, но продължава старата идея: място, където хора от много страни идват да четат и да учат заедно.