Елинистическият свят след Александър

Александър умира във Вавилон през 323 г. пр. Хр. Съпругата му Роксана очаква дете, но той няма възрастен син. Прочута история разказва, че другарите му го питат на кого оставя царството, а той отговаря «τῷ κρατίστῳ», „на най-силния“. Ариан (7.26) дава това само като разказ на други автори и отбелязва, че Птолемей и Аристобул не са го записали.

Войската обявява за цар полубрата на Александър, Аридей. Пердика, който държи пръстена на мъртвия цар, става регент, тоест човек, който управлява вместо царя (Диодор 18.2). После той разпределя провинциите между военачалниците, στρατηγοί. Птолемей получава Египет, Лизимах Тракия, а Антигон земи в Мала Азия (18.3). По традиция провинцията се управлява от σατράπης, старата персийска титла на управителя.

Мирът не трае, защото те не са съгласни дали империята да остане единна и под чия власт. Пердика е убит от собствените си офицери през 321 или 320 г. пр. Хр. И тялото на Александър стига до Египет: Птолемей посреща погребалното шествие в Сирия, а Диодор (18.28) казва, че погребва царя в Александрия, докато Павзаний посочва за място на погребението Мемфис.

Съвременните историци делят сраженията на няколко войни на диадохите (Διάδοχοι), а датите им леко се различават. Царските наследници на Александър не оцеляват. Аридей е екзекутиран през 317 г. пр. Хр., а около 310 г. пр. Хр. (изворите дават 311 или 310) са убити и Роксана и синът ѝ Александър IV, момче на около дванадесет години.

След морска победа край Кипър през 306 г. пр. Хр. Антигон и синът му Деметрий са провъзгласени за царе, а Антигон изпраща на Деметрий διάδημα, царската лента. Скоро титлата приемат и Птолемей, Лизимах и Селевк, докато Касандър още подписва писмата си само с името си (Плутарх, Деметрий 18).

През 301 г. пр. Хр. Антигон загива в битката при Ипс, а Селевк получава Сирия. През 281 г. пр. Хр. Селевк побеждава Лизимах при Курупедион, но няколко месеца по-късно е убит от Птолемей Керавн. След около 280 г. пр. Хр. остават три големи царства, βασίλεια:

• Антигонидите в Македония;
• Птолемеите в Египет;
• Селевкидите в Азия.

До тях израстват по-малки държави, като Пергам в Мала Азия и от около 250 г. пр. Хр. гръцко царство в Бактрия.

Александър и диадохите основават нови градове далеч от Гърция: Селевк основава Антиохия и Селевкия на Тигър. Техният официален и всекидневен език е разширена форма на атическия диалект на Атина, която граматиците наричат κοινή, „общата“ γλώσσα. Порталът за гръцкия език описва обхвата ѝ от егейския бряг на Мала Азия до равнините на Пенджаб.

Надписите показват докъде стига тя. Розетският камък (196 г. пр. Хр.) съдържа указ за Птолемей V с йероглифи, демотическо писмо и на гръцки. В Кандахар, в днешен Афганистан, индийският цар Ашока нарежда около 258 г. пр. Хр. да издълбаят едикти на гръцки. В Ай Ханум, също в Афганистан, човек на име Клеарх поставя изречения, „внимателно преписани“ от Делфи, сред тях «παῖς ὢν κόσμιος γίνου», „Като дете бъди възпитан“.

В Александрия Птолемей I основава Μουσεῖον, царски изследователски център. Калимах прави каталог на книгите на Библиотеката, Ератостен я ръководи от около 240 г. пр. Хр., а Архимед от Сиракуза изпраща там резултатите си. Там през III в. пр. Хр. започва и преводът на еврейската Библия на гръцки. Според „Британика“ койне е основата на новогръцкия.

Рим взема тези държави стъпка по стъпка. При Пидна през 168 г. пр. Хр. побеждава Персей, последния цар от Антигонидите. През 146 г. пр. Хр. разграбва Коринт. През 133 г. пр. Хр. Атал III завещава Пергам на Рим. През 64 г. пр. Хр. Помпей прави Сирия римска провинция, макар че Тигран Арменски вече е разбил държавата на Селевкидите, според традиционната датировка през 83 г. пр. Хр.

Египет идва последен. Плутарх (Антоний 27) казва, че Клеопатра VII говори с много народи без преводач, докато царете преди нея дори не са опитвали да научат египетски. След морската битка при Акциум на 2 септември 31 г. пр. Хр. Октавиан обсажда Александрия през 30 г. пр. Хр., а тя и Антоний слагат край на живота си.

Тогава никой не казва „елинистически“. Германският историк Й. Г. Дройзен прави Hellenismus име на цялата епоха през 30-те години на XIX в. Думата вече се използва за гръцкия на хора, които не са гърци, а древният Ἑλληνιστής е човек, който използва гръцки (Деяния 6.1). Обичайните дати са от 323 до 31 или 30 г. пр. Хр., но те са условност: гръцката култура продължава под властта на Рим, а някои историци се съмняват, че периодът има истинско единство.