Форми на гръцките вази и за какво са служели

Старата дума за съд е ἀγγεῖον. Днес гърците казват αγγείο за древен съд в музей, а същата дума означава и „кръвоносен съд“. Съвременната ваза за цветя е βάζο, дума, която идва от италианското vaso.

Гръцките грънчари са избирали от около 20 основни форми, макар специалистите да ги броят по различен начин. Формата на съда е зависела от неговата задача. Погледни тези три неща:

• Дръжки. Две странични дръжки помагат да вдигнеш тежък съд. Една вертикална дръжка помага да наливаш.
• Отвор. Широкият отвор е удобен за смесване или за пиене. Малък съд с тесен отвор вероятно е стоял затворен, затова е бил подходящ за ароматно масло.
• Размер. Съд за съхранение може да е много голям. Съдът за масло на атлет е много малък.

Внимавай с имената. Много от тях са дадени на формите от учени през XVIII и XIX век, които са свързали със съдовете думи от стари книги и надписи. Затова табелата в музея може да не казва точно това, което е казвал един древен грък. За него κύλιξ е можела да бъде всяка чаша за вино.

ἀμφορεύς (амфора) е голям съд с две дръжки. Името му е по-кратка форма на Омировата дума ἀμφιφορεύς, свързана с φέρω, „нося“. В него са пазели или пренасяли зехтин, вино и мед. Воинът и писател Ксенофонт разказва дори за амфори, пълни с осолено делфиново месо, намерени в села по време на дългия му поход („Анабазис“ 5.4.28).

Някои амфори са били награди. На Панатинейските игри в Атина победителите са получавали амфори със зехтин от светите дървета на Атина. Една от тях, днес в Харвард, е направена през 340–339 г. пр.н.е. и е висока 80 см. На нея е изобразена Атина, а изрисувани думи казват, че е „от игрите в Атина“. Според музея победител в бокса е получавал 60 амфори зехтин.

ὑδρία (хидрия) е била съд за вода, а името ѝ идва от ὕδωρ, вода. Тя има три дръжки. Двете странични са служели за вдигане, когато е пълна. Вертикалната отзад е служела за наливане или за носене, когато е празна. Рисунки върху вази показват хидрии при обществени чешми. В хидрия е можело да има и жетони за гласуване или праха на мъртвите.

На пир с пиене, συμπόσιον, гърците са смесвали виното си с вода, преди да го изпият. Правели са го в голям съд с широк отвор, κρατήρ (кратер). Думата е свързана с глагола κεράννυμι, „смесвам“. Този стар глагол е още жив. От него идва съвременното κερνάω, „черпя“: гръцки приятел, който казва «σε κερνάω», иска да плати питието ти. Дори κρασί, всекидневната дума за вино, идва от κρᾶσις, „смесване“.

След това е идвала οἰνοχόη (ойнохоя), кана. С нея са вземали вино от кратера и са го наливали в чашите. В името ѝ е думата οἶνος, вино. Поетът Хезиод дава странно предупреждение: никога не слагай каната върху кратера, докато хората пият, защото с това е свързана смъртоносна съдба („Дела и дни“ 744).

Накрая виното е стигало до κύλιξ (киликс), широка и плитка чаша с две дръжки и тънко столче. Използвана е от началото на VI век пр.н.е. и често се свързва със сцени от пирове. Друг съд за пиене с две дръжки е бил σκύφος (скифос).

λήκυθος (лекит) е тясно шишенце с една дръжка. В него е имало масло, което са използвали за светилници, за готвене и като парфюм. Думата е много стара. В „Одисея“ на Омир (6.79) майка дава на дъщеря си, принцеса Навзикая, масло в златен λήκυθος, за да го вземе на реката и да се намаже след измиване.

Лекитът е имал и тъжна задача. Музей в Принстън обяснява, че тези съдове са съдържали ароматно масло за погребения. Опечалените са ги поставяли в гроба, а по-късно посетители са носели още. С маслото са почитали мъртвия и надгробния паметник.

ἀρύβαλλος (арибал) е бил много малък съд с ароматно масло. Атлетите са се мажели с него преди и след упражнения. πυξίς (пиксида) е била кръгла кутия с капак за козметика. Първоначално думата е означавала кутия от чемшир. Днес πυξίδα има нова задача в гръцкия: това е компас, значение по образец на италианското bussola.