Първите карти
Днес един сателит може да снима цялата Земя. Древните гърци нямат такава помощ. Те не могат да гледат от небето и голяма част от света им е непозната. И все пак искат да го начертаят. Използват разказите на пътешествениците и собствения си ум.
В „Илиада“ на Омир бог Хефест прави щит за Ахил. Около ръба му тече голямата река Океан, Ὠκεανός. За ранните гърци тази река тече около цялата суша.
През VI в. пр. Хр. мислител на име Анаксимандър живее в Милет, гръцки град в Мала Азия (в днешна Турция). По-късни гръцки автори казват, че той пръв издава карта. Географът Страбон, като цитира учения Ератостен, я нарича γεωγραφικὸν πίνακα, „географска дъска“. Самата карта е изгубена и никой не знае точно как е изглеждала. От тези ранни векове са запазени много малко карти. Според по-късна традиция най-старите карти са кръгли, с Гърция по средата и Делфи в центъра. В Делфи камък, наречен ὀμφαλός, „пъп“, отбелязва средата на света.
Проверете се: 4 думи от тази страница
1 / 4
Какво означава тази дума?
Бронзова карта и шега за Спарта
Около 500 г. пр. Хр. Аристагор, управникът на Милет, отива в Спарта. Той иска спартанците да помогнат на гърците в Йония срещу персите. Херодот разказва историята така, както я разказват спартанците (5.49–50). Аристагор носи бронзова плоча (χάλκεον πίνακα на гръцкия на Херодот). На нея са издълбани цялата земя, цялото море и всички реки. Той посочва един народ след друг по пътя към Суза, града на персийския цар.
Тогава цар Клеомен задава прост въпрос: колко трае пътят от морето? Три месеца, казва Аристагор. Клеомен му заповядва да напусне Спарта преди залез слънце.
Картите стават дори повод за шега. В комедията на Аристофан „Облаци“ (423 г. пр. Хр.) един ученик показва на старец карта на цялата земя. „Ето Атина“, казва той. Старецът не вярва, защото не вижда да седят съдебни заседатели! После вижда колко близо е Спарта и казва на ученика да я премести много по-далеч. Шегата подсказва, че зрителите са знаели какво е карта.
Смее се и Херодот (4.36). Онези, които правят карти, казва той, рисуват земята като съвършен кръг, сякаш начертан с пергел, а около нея тече Океан. Самият той не познава река на име Океан (2.23).
Линии върху картата
По-късните гърци знаят, че Земята е кълбо, и така съставянето на карта става въпрос на математика. Ератостен (ок. 276–194 г. пр. Хр.), ръководител на Александрийската библиотека, пише съчинение по география, Γεωγραφικά. Той изчислява големината на Земята и се опитва да подобри картата на познатия свят. Преди него ученият Дикеарх използва линия от запад на изток, която започва от Гибралтарския проток. Ератостен запазва тази идея, прекарва линията през Родос до Индия и използва линия от юг на север през Родос. После дава разстоянията между местата по своите линии. Книгата му е изгубена: познаваме я главно чрез Страбон.
През II в. сл. Хр. Птолемей работи в Александрия. Неговата „География“ в осем книги обяснява как се чертаят карти и дава за всяко място две числа: колко на север или на юг и колко на изток или на запад. Днес ги наричаме географска ширина и дължина. Гърците казват γεωγραφικό πλάτος („ширина“) и γεωγραφικό μήκος („дължина“). И Птолемей греши. Той приема за Земята по-малка големина (180 000 стадия) от тази на Ератостен (около 250 000). Нито една карта от неговото време не е запазена и историците не са сигурни дали сам е чертал карти. През 1295 г. византийският учен Максим Плануд тръгва да търси тази забравена книга. Най-старите запазени преписи с карти са приблизително от неговото време.
Три континента и думи, които още живеят
Херодот (4.42, 4.45) описва свят от три части: Европа, Азия и Либия, гръцкото име на Африка. Той се пита кой е прокарал границите между тях и казва, че никой не знае дали Европа е заобиколена от море.
Много от тези думи за карти още живеят. Γεωγραφία идва от γῆ, „земя“, и γράφω, „пиша“ или „рисувам“. Днес това е учебен предмет в Гърция. Древният ὠκεανός сега е ωκεανός на всяка карта на света. Πίναξ е дъска или плочка, а днес πίνακας е дъската в класната стая. Ἤπειρος е суша, а ήπειρος днес е континент. Древното νῆσος живее в νησί чрез умалителното νησίον.
Най-изненадващата дума е χάρτης. Днес означава карта, но в древността означава папирус за писане. Как се е случило това, можеш да прочетеш в карето на тази страница.
Важни дати
- 6th c. BCСмята се, че Анаксимандър от Милет издава първата гръцка карта
- c. 500 BCАристагор показва на спартанците карта върху бронзова плоча
- 423 BCКарта се появява на сцената в „Облаци“ на Аристофан
- 3rd c. BCЕратостен прокарва линии върху картата на познатия свят
- 2nd c. ADПтолемей пише своята „География“ в Александрия
- 1295Максим Плануд търси „География“ на Птолемей
Осем думи – тогава и сега
| Старогръцки | Днешен гръцки | Значение |
|---|---|---|
| география | ||
| карта (някога папирус) | ||
| хартия | ||
| океан | ||
| плочка; днес училищна дъска | ||
| суша; днес континент | ||
| остров (чрез νησίον) | ||
| обитаемият свят |
Александрийската библиотека
Делфийският оракул и Питията