Византион: гръцката колония, превърнала се в Константинопол и Истанбул

През VII век пр.н.е. гърци от град Мегара отплават на изток. Те построяват нов град край тесен морски проток между Европа и Азия. Този проток е Βόσπορος (Босфор). Градът е Βυζάντιον (Византион) и се намира на европейския бряг. В началото е малък. Град, основан от гърци далеч от родината им, се нарича ἀποικία (апойкия), колония.

По-късни автори казват, че водачът бил мъж на име Визас. Не можем да сме сигурни, че наистина е съществувал. Книгите дават и малко различни дати, често около 660 г. пр.н.е. За Мегара обаче сме доста сигурни, защото Византион използва същите имена като Мегара за месеците и обществените си институции.

Римският писател Тацит разказва една история. Гърците попитали оракула на Аполон къде да построят своя град. Отговорът бил: срещу страната на слепите. На отсрещния бряг се намирал Халкедон, гръцки град, който вече съществувал. Жителите му дошли първи, но избрали по-лошото място. Значи трябва да са били τυφλοί (слепи)! Херодот го разказва другояче. При него шегата прави персийският пълководец Мегабаз, когато чува, че Халкедон е със седемнайсет години по-стар.

Защо мястото било толкова добро? Гръцкият географ Страбон описва дълъг залив до стените, оформен като еленов рог. Нарича го τὸ Κέρας, Рогът; днес казваме Златния рог. Течението вкарвало в него пасажи от πηλαμύς, вид малка риба тон. Били толкова много, че хората ги ловели с ръце. На днешен гръцки тази риба е παλαμίδα.

Рибата не била единственото богатство. Всеки кораб, който отивал към Черно море или се връщал оттам, трябвало да мине покрай Византион. Гръцкият историк Полибий пише, че никой търговец не можел да влезе или излезе против волята на града. От Черно море идвали добитък, роби, мед, восък и солена риба. В обратната посока вървели зехтин и вино. Зърното пътувало и в двете посоки, а Атина много се нуждаела от него.

Затова по-силни държави искали този град. Около 513 г. пр.н.е. той попада под персийска власт. След Гръко-персийските войни влиза в съюза, воден от Атина. През 340 г. пр.н.е. Филип II Македонски го обсажда, но трябва да се оттегли. През 220 г. пр.н.е., когато Византион започва да взема пари от минаващите кораби, остров Родос започва война и Византион отстъпва.

През 324 г. Константин става единствен владетел на Римската империя. Той иска нова столица на изток и избира Византион. Прави града много по-голям и през 330 г. той става столица. Новото му име е Κωνσταντινούπολις (Константинопол), градът на Константин. Остава столица повече от хиляда години. През 1453 г. османците го превземат и той става столица на Османската империя.

Името Истанбул се утвърждава бавно. Някои книги казват, че градът е преименуван през 1453 г., но османците още пишат имена като Kostantiniyye в официалните документи. За официалното име обикновено се посочва 1930 г., когато турската поща престава да приема писма за Константинопол. Много учени смятат, че идва от гръцките думи за „към Града“, εἰς τὴν Πόλιν, макар други да смятат, че идва направо от гръцкото име Κωνσταντινούπολις. Така една гръцка колония дава на града първото му име и може би също последното.