Микена и Лъвската порта

Микена (Μυκῆναι) се намира в североизточната част на Пелопонес, на нисък хълм между два по-високи. Оттам владетелите ѝ можели да контролират равнината на Аргос и пътищата по суша и по море. Първите хора живели тук преди повече от 8000 години. Но повечето от това, което виждаш днес, е построено между 1350 и 1200 г. пр.н.е., в края на бронзовата епоха. Цяла цивилизация, микенската, носи името на този град.

Омир нарича Микена πολύχρυσος, „богата на злато“ (Илиада 7.180 и 11.46). В поемите му това е градът на цар Агамемнон, който води гърците към Троя. Гръцкото министерство на културата нарича Агамемнон „митичен“: познаваме го от разкази.

Гърците разказвали истории и за името на града. Пътешественикът Павзаний (II в. сл.н.е.) съобщава, че героят Персей основал града там, където паднал накрайникът на меча му, μύκης. Чул също, че жадният Персей изтръгнал от земята гъба, наричана също μύκης, и потекла вода (2.16.3). Това са легенди, а не история. Но думата живее: μύκητας на новогръцки значи гъба.

Огромна стена, τεῖχος, обикаля върха на хълма. Цялата обиколка е била близо 900 метра. От северната страна стената е дебела до 7,5 метра и висока близо 12 метра. Строена е на етапи, от около 1350 г. пр.н.е., с огромни груби каменни блокове. Павзаний казва, че хората смятали стените и портата за дело на Κύκλωπες, циклопите, великаните от митовете (2.16.5). Археолозите и днес говорят за циклопски стени.

Около 1250 г. пр.н.е. (според някои книги малко по-рано) строителите добавили нов величествен вход, Лъвската порта. На гръцки е «Πύλη των Λεόντων»: πύλη значи порта, а λέων значи лъв. Всекидневната дума днес е λιοντάρι, от λεοντάριον, буквално „лъвче“.

Два високи камъка държат един гигантски камък, горния праг. Дълъг е около 4,5 метра и тежи около 18 тона. Над него строителите оставили празен триъгълник, за да не натиска стената върху прага. Изваяна плоча запълва триъгълника: два лъва стоят от двете страни на колона. Главите им са изгубени. Били са направени отделно и закрепени, и гледали всеки, който приближава портата.

Портата е една от най-старите големи скулптури, познати в Европа. Павзаний също я видял: «λέοντες δὲ ἐφεστήκασιν αὐτῇ», „върху нея стоят лъвове“.

Веднага след портата е Гробният кръг А, пръстен от шест дълбоки гроба. Гробът е τάφος и на старогръцки, и на новогръцки. Тук през XVI в. пр.н.е. били погребани владетели със злато, чаши, пръстени и оръжия. Когато построили новата стена, старият кръг се озовал в града. Бил поправен и служел за почитане на предците.

През 1876 г. Хайнрих Шлиман, запленен от Омир, започнал разкопки тук и разкрил пет гроба. П. Стаматакис, който продължил работата, открил шестия. Гробовете криели съкровище от χρυσός, злато, с пет златни маски. Гръцката дума προσωπεῖον, „маска“, идва от πρόσωπον, „лице“. Новогръцкият има προσωπείο и всекидневната дума μάσκα.

Шлиман вярвал, че е намерил тялото на Агамемнон, затова една от маските още се нарича маската на Агамемнон. Съвременни изследвания я датират около 1550–1500 г. пр.н.е., около три века преди времето, когато се смята, че е живял Агамемнон. Значи името е грешно, но е останало. Някои учени са се питали дали Шлиман не е подправил или променил тази маска. Други отговарят, че няма доказателство за това.

Около 1200 г. пр.н.е. голямо разрушение сполетяло Микена, вероятно заради земетресение. Стените отново били разширени, за да стигнат до подземен източник на вода. Последвали още разрушения и пожари и около 1100 г. пр.н.е. големият град бил изоставен. После на хълма живеели само малко хора.

Микена изиграла още малка роля в историята. Павзаний казва, че изпратила осемдесет мъже при Термопилите срещу персите, докато Аргос стоял настрана. От ревност, казва той, аргивците разрушили Микена (2.16.5). Министерството на културата датира завладяването към 468 г. пр.н.е. Когато Павзаний дошъл през II в. сл.н.е., градът бил в развалини, но части от стената и портата с лъвовете още стояли.

През 1841 г. К. Питакис от Гръцкото археологическо дружество разчистил Лъвската порта. От 1999 г. Микена и близкият Тиринт са в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.