Троянската война: мит или история?

Гръцките митове разказват за война между гърците и град Троя, наричан също Илион, Ἴλιον. Парис, троянски принц, отвел у дома си Елена, съпругата на Менелай, цар на Спарта. Братът на Менелай, Агамемнон, цар на Микена, събрал огромна армия и флот, и гърците обсаждали Троя десет години. Велики герои, ἥρωες, се сражавали и от двете страни: Ахил за гърците, Хектор за троянците.

Накрая хитрият Одисей измислил план. Гърците построили голям дървен кон, скрили в него най-добрите си воини и се престорили, че отплават. Троянците вкарали коня в града си, мислейки, че е подарък, δῶρον. През нощта воините излезли, отворили портите и Троя паднала. Вярна ли е тази история? Може би отчасти. Троя е била истински град, но боговете, конят и много от героите принадлежат на мита, μῦθος.

Най-старите ни източници са две епически поеми, приписвани на Омир, Илиада и Одисея, обикновено датирани в VIII или VII век пр.н.е. (учените не са съгласни за точната дата), векове след събитията, които описват. Илиада не разказва цялата война: тя обхваща няколко седмици от десетата година, гнева на Ахил, и завършва с погребението на Хектор. Дървеният кон не присъства в нея. Той се появява в Одисея (8.492–520), където един певец разказва как Епей построил коня с помощта на Атина и как Одисей го вкарал, пълен с воини, в крепостта.

Най-известната версия на историята за коня е римска: втората книга на Енеида от Вергилий, написана през I век пр.н.е. Там жрецът Лаокоон предупреждава троянците да не вярват на коня (2.48–49).

Самите гърци смятали войната за история. Тукидид (1.10) приема, че тя се е състояла, но смята, че Омир като поет я е направил по-голяма, отколкото е била, например със своите 1200 кораба. По-късни учени се опитали да я датират: Ератостен поставил падането на Троя през 1184 г. пр.н.е.

Археолозите поставят Троя при Хисарлък, хълм в северозападна Турция, на 4,8 км от входа на Дарданелите. Франк Калвърт копае там през 1863 г., а Хайнрих Шлиман започва големи разкопки през 1870 г. Шлиман намира златни накити и ги нарича „съкровището на Приам“, по името на царя на Троя в мита. Но те са от Троя II, около 2550–2300 г. пр.н.е., повече от хиляда години по-рано.

Хълмът крие девет града един върху друг, обозначени от Троя I до Троя IX. Най-добрият кандидат за Троя на Омир е Троя VI (около 1750–1300 г. пр.н.е.), с каменни стени, τείχη, дебели 5 метра и високи до 8 метра, и долен град от около 30 хектара. Бронзови върхове на стрели и копия от около 1250 г. пр.н.е. подсказват за сражения. Следващият град, Троя VIIa, е унищожен от пожар около 1180 г. пр.н.е.

Помагат и текстовете на хетите, голямата сила в Анатолия. Те споменават страна на име Вилуса, която много учени свързват с Илион, и народ на име Аххиява, вероятно микенските гърци, и описват размирици и съперничество в региона.

Историците не са единодушни. Мнозина смятат, че зад легендата стои истински спомен: една война или няколко по-малки конфликта между микенски гърци и жителите на Троя през XIII или XII век пр.н.е. Описанието на обекта от ЮНЕСКО говори за обсада, πολιορκία, на Троя от микенски воини в този период. Други са по-предпазливи. Нито един открит досега надпис не назовава Агамемнон, Ахил или Елена, а един град може да изгори по много причини: от врагове, от злополука или от земетресение.

Поемите на Омир са били пети в продължение на поколения, преди да бъдат записани, затова смесват спомени от бронзовата епоха с подробности от времето на самите поети. Честният отговор е такъв: Троя е съществувала, война в региона е вероятна, но десетгодишната обсада, героите и конят, както ги четем, са дело на поети. Конят почти сигурно е мит, и все пак живее в новогръцкия език: δούρειος ίππος, „дървеният кон“, означава и хитрост, скрита в подарък, и е гръцкото име на компютърния „троянски кон“.