Микенската цивилизация: светът на Агамемнон

Преди около 3600 години, много преди Атина и Спарта да станат известни, в континентална Гърция се развива богата цивилизация. Хората ѝ наричаме микенци, по името на най-богатия им град, Микена (Μυκῆναι), в североизточната част на Пелопонес. Техният свят продължава приблизително от 1600 до 1100 г. пр. Хр., в късната бронзова епоха, когато сечивата и оръжията се правели от бронз.

Микенците говорели ранна форма на гръцкия език, затова те са първите гърци, чиито думи можем да прочетем. Омир наричал гърците от героичната епоха ахейци (Ἀχαιοί), и в поемите му именно те са героите, които отплават към Троя. Микенците научили много от по-старата минойска цивилизация на Крит, а влиянието им стигало от Мала Азия, Близкия изток и Египет до западното Средиземноморие.

Нямало единна микенска държава. Имало няколко царства, всяко със свой дворец: Микена и Тиринт в Арголида, Пилос в Месения, Тива в Беотия и други. Всеки дворец бил център на управлението, търговията, войската и религията за земите около него.

Сърцето на микенския дворец бил мегаронът (μέγαρον) — голяма зала с кръгло огнище в средата и четири дървени колони около него. Това била тронната зала на владетеля. В Пилос дворецът, построен малко след 1300 г. пр. Хр., имал на приземния етаж повече от 100 помещения: жилищни стаи, работилници и складове, пълни със съдове.

Владетелят носел особена титла, ванакс (wanax) — думата, която по-късните гърци пишели ἄναξ, „господар“. Омир още я използва: Агамемнон е „ἄναξ ἀνδρῶν“, „господар на мъжете“ (Илиада 1.7). Новогръцката дума ανάκτορο, „дворец“, принадлежи към същото семейство думи. Омир нарича Агамемнон и βασιλεύς — думата, от която идва днешното βασιλιάς, „цар, крал“.

Дворцовите писари водели сметките си на малки глинени плочки, с писменост, наречена линеар Б. Плочките записват какво притежавал дворецът, какво събирал и какво раздавал, и ни разказват много за това как е работела една микенска държава. Първите плочки с линеар Б в континентална Гърция са открити в Пилос през 1939 г. През 1952 г. архитектът Майкъл Вентрис показва, че писмеността предава гръцки език, като стъпва на дългогодишната работа на изследователката Алис Кобър. Тези плочки са най-старото гръцко писмо, което познаваме.

Микенските дворци стояли на хълмове, сред огромни стени — τείχη. Камъните са толкова големи, че по-късните гърци не вярвали, че хора са ги преместили. Пътешественикът Павзаний пише, че стените на Тиринт и Микена са дело на циклопите (Κύκλωπες), едноките великани от митовете. В Тиринт, пише той, чифт мулета не би помръднал дори най-малкия камък (Павзаний 2.25.8). Археолозите и днес наричат този начин на строеж циклопски: огромни груби блокове, малки камъни в пролуките и никакъв хоросан. В Тиринт стените достигат 8 метра дебелина и 13 метра височина.

Главният вход на Микена е Лъвската порта (Πύλη των Λεόντων), с два каменни лъва, изваяни над прохода. И Павзаний я е видял (2.16.5). Тя е добавена, когато стените са разширени през XIII в. пр. Хр.; учените дават дати между около 1300 и 1250 г. пр. Хр.

Микенците строели и величествени гробници. През XVI в. пр. Хр. владетелите били погребвани в дълбоки шахтови гробове с оръжия, чаши и златни погребални маски. По-късно управляващите родове използвали толосни гробници (θόλος) — кръгли каменни камери с висок свод във формата на кошер. Най-известна е т.нар. Съкровищница на Атрей, която всъщност е гробница. Нищо чудно, че Омир нарича Микена „πολύχρυσος“, „богата на злато“ (Илиада 11.46).

В гръцките митове Микена е градът на цар Агамемнон, син на Атрей, който повежда гърците срещу Троя. „Илиада“ на Омир разказва за кавгата му с Ахил, а гръцката трагедия — за убийството му, когато се връща у дома. Но дали той наистина е съществувал?

През 1876 г. германският търговец Хайнрих Шлиман копае в стените на Микена и открива богатите гробове на Гробния кръг А. Той свързва една от златните маски с Агамемнон и до днес я наричат „маската на Агамемнон“. Днес знаем, че тези шахтови гробове са от XVI в. пр. Хр., около триста години преди времето, в което преданието поставя Троянската война. Значи маската е принадлежала на по-ранен владетел. Днес златните маски са изложени в Националния археологически музей в Атина.

Историците не знаят дали Агамемнон наистина е живял, и спорят колко история има в разказа за Троянската война. Сигурно е, че около 1200 г. пр. Хр. много дворци са разрушени; дворецът в Пилос изгаря в голям пожар. За причините още се спори: размирици, стопански упадък, преселения на народи в Средиземноморието и силни земетресения. Към XI в. пр. Хр. микенският свят е изчезнал, но споменът за „богатата на злато Микена“ живее у Омир.