Линеар Б: най-старата гръцка писменост

Линеар Б е писменост, използвана в Крит и континентална Гърция през бронзовата епоха, приблизително между 1400 и 1200 г. пр. Хр., за записване на най-старата известна форма на гръцкия, микенския. Нарича се „линеарна“, защото знаците ѝ са линии, издраскани в глината, а не рисунки; на гръцки това е Γραμμική Β, от γραμμή, „линия“. Буквата Б я отличава от по-старото Линеар А на минойския Крит, което още не е разчетено: никой не знае какъв език записва.

Почти всички текстове на Линеар Б са запазени върху глинени плочки, πινακίδες. Най-големите архиви са от Кносос на Крит, с около 4100 плочки и фрагменти, и от т.нар. дворец на Нестор в Пилос, в Месения, с около 1050; по-малки групи идват от Микена, Тиринт, Тива, Ханя и още няколко места. Плочките не са били правени да траят. Те само са изсушавани, не изпичани, и са служели за текущи сметки. Оцелели са, защото пожарите, разрушили дворците, са ги изпекли и втвърдили; затова почти никоя не е по-стара с повече от година от разрушаването на своя дворец. Съдържанието им е стопанско: овце и вълна, зехтин и ароматни масла, бронз за ковачите, колесници, дарове за боговете.

Първата плочка с Линеар Б, видяна от съвременен археолог, вероятно идва от разкопките на гръцкия бизнесмен и любител на древностите Минос Калокеринос в Кносос през 1878 г.; от 1900 г. разкопките на сър Артър Евънс разкриват хиляди още. Евънс бил сигурен, че езикът не е гръцки, и малко учени му възразявали. Две неща били ясни. С 87 фонетични знака писмеността имала твърде много знаци за азбука и твърде малко за словесно писмо, значи трябвало да е сричкова: по един знак за всяка συλλαβή, сричка. Освен тези знаци тя използвала рисунъчни логограми за хора, животни и стоки, следвани от числа.

Американската класическа филоложка Алис Кобер доказала, че езикът е флективен: групи думи се различавали само по окончанията. Емет Л. Бенет младши установил стандартния списък на знаците и през 1951 г. издал плочките от Пилос, намирани от 1939 г. Британският архитект Майкъл Вентрис подредил знаците в таблица с общи съгласни и гласни и после предположил, че някои думи от Кносос са критски топоними: a-mi-ni-so за Амнисос, пристанището на Кносос, и ko-no-so за самия Кносос. За негова изненада стойностите дали гръцки. Той обявил разчитането по радио Би Би Си на 1 юли 1952 г. Филологът Джон Чадуик се присъединил към него и общата им статия излязла през 1953 г. Същата година току-що намерена плочка от Пилос, PY Ta 641, донесла потвърждение: до рисунката на триножен котел и числото 2 пише ti-ri-po-de, τρίποδε, „два триножника“.

Линеар Б е заимствано от минойското писмо, създадено за друг език, и не подхожда добре на гръцкия. Всеки знак означава самостоятелна гласна (a, e, i, o, u) или съгласна, следвана от гласна (pa, ti, ko). Гръцките думи със съчетания от съгласни и крайни съгласни трябва да се опростят, а читателят трябва да възстанови липсващото:

• Крайните съгласни като -s обикновено не се пишат: ko-no-so е Knossos.
• Една и съща серия знаци служи за l и за r.
• Една серия покрива k, g и kh: ka-ko означава khalkos, χαλκός, „бронз“.
• Съчетанията от съгласни се разбиват с добавени гласни: ti-ri-po-de вместо tripode.

Микенският пази и звукове и форми, изчезнали по-късно. Плочките още пишат звука w, загубен в повечето по-късни диалекти: e-ra-wo / e-ra3-wo е elaiwon, класическото ἔλαιον, „зехтин“, а царят е wa-na-ka, wanax, който у Омир се явява като ἄναξ. Ковачът на бронз е ka-ke-u, khalkeus, класическото χαλκεύς, а плочките от серията Jn в Пилос отбелязват количествата бронз, раздадени на такива ковачи.

Разчитането върнало писмения гръцки с повече от 3000 години назад, около пет века преди Омир, и превърнало гръцкия в европейския език с най-стара писмена история, който още се говори. То променило и представата за микенския свят. Плочките показват дворци, управлявани от писари, които броели всичко: дължими на двореца продукти, дажби, добитък, земя, дарове за Зевс и други богове. Такава бюрокрация трудно се съчетава със света на „Илиада“, където богатството е говеда и съкровища, взети при набези.

Много остава неясно. Тъй като плочките обхващат само последните месеци на всеки дворец, те дават тесен откъс. В тях няма писма, закони или литература, а значението на много думи още се обсъжда. Историците спорят колко голяма територия е контролирал всеки дворец, а датата на разрушаването на Кносос отдавна е спорна. След падането на дворците, около 1200 г. пр. Хр., писмеността изчезнала от Гърция за няколко века. Когато гърците отново започнали да пишат, те използвали азбука, заимствана от финикийското писмо, а не Линеар Б.