Лизий: речите, които учениците превеждат

Лизий (ок. 445–ок. 380 г. пр. Хр.) е син на Кефал, богат сиракузец, който, по думите на Лизий, дошъл в Атина, убеден от Перикъл (12.4). Семейството живее там като метеки, свободни чужди жители. При Тридесетте, през 404 г. пр. Хр., Лизий бяга в Мегара, а на брат му Полемарх е заповядано да изпие бучиниш без съд (12.17). От около 403 г. пр. Хр. работи като λογογράφος, автор на речи, които клиентите му произнасят от свое име. С. К. Тод свързва това занятие със загубата на семейното богатство и с опита от произнасянето или поне разпространяването на речта „Срещу Ератостен“.

Числата искат внимание. В древността под неговото име се разпространяват около 425 речи, а античните критици приемат 233. Съвременните издания отпечатват 34 или 35, някои от които са спорни. К. Дж. Доувър (1968) твърди, че те не могат да се разделят чисто на автентични и неавтентични и че трябва да се работи със степени на вероятност. Той допуска и че клиент и автор понякога съчинявали реч заедно. Ъшър (1976) и Уъртингтън (1993) отговарят, че само авторът е оформял разпространявания текст, макар Уъртингтън да допуска няколко съвместни творби, а и Тод отхвърля теорията на Доувър.

Числата посочват речта, после параграфа.

• Лизий 1, „За убийството на Ератостен“. Евфилет признава, че е убил любовника на жена си, като наказание според законите (1.4). Кара да прочетат закона от стелата на Ареопага (1.30); обвинителите му казват, че този ден е пратил слугинята да повика младежа (1.37). Ath. Pol. 57.3 праща такива дела в Делфиниона и Тод поставя процеса там.
• Лизий 12, „Срещу Ератостен“. Говори самият Лизий, както казва заглавието (ὃν αὐτὸς εἶπε Λυσίας), срещу бивш член на Тридесетте; датира се от 403 г. пр. Хр. Прочетете краткия кръстосан разпит за Полемарх (12.25) и края (12.100).
• Лизий 16, „В защита на Мантитей“. Млад мъж, подложен на проверка, δοκιμασία, пред Съвета отговаря на обвинението, че е служил в конницата при Тридесетте (16.3), и казва, че такава проверка изисква отчет за целия живот (16.9). Споменава похода към Коринт от 394 г. пр. Хр. (16.15), значи речта е по-късна.
• Лизий 22, „Срещу търговците на зърно“. Търговците са обвинени, че са купили повече от петдесетте φορμοί, разрешени от закона (22.5). Ораторът разпитва един от тях в съда („μέτοικος εἶ; ναί“) и завършва: осъдете ги и ще купувате по-евтино (22.22). Датата е спорна.
• Лизий 24, „В защита на инвалида“. Пред Съвета един човек защитава помощта си срещу обвинител, който твърди, че той язди коне и печели достатъчно (24.4–5). Говори за един обол (24.13, 24.26), докато Ath. Pol. 49.4 посочва два.

Пътеводителят на Центъра за гръцки език описва простия му атически стил, образец за по-късните атицисти. В „За Лизий“ 8 Дионисий Халикарнаски хвали неговата ἠθοποιία, обрисуването на характери, и казва, че не намира у Лизий нито едно лице, което да е „οὔτε ἀνηθοποίητον οὔτε ἄψυχον“, без характер или безжизнено. Следващите бележки идват от самите текстове:

• Обръщението посочва публиката: ὦ ἄνδρες δικασταί за съд (12.1, 22.1), ὦ βουλή за Съвета (16.1, 24.1).
• Внимавайте с правния език. „δίκην οὔτε ἐδικασάμεθα οὔτε ἐφύγομεν“ (12.4): никога не сме съдили никого и никога не сме били съдени. Тук φεύγω не значи „бягам“.
• Заглавия като ΜΑΡΤΥΡΕΣ (16.9) или ΝΟΜΟΣ (1.30) отбелязват къде са четени показание или закон; речта не дава текста им.
• В 16.18 κομᾷ, „носи дълга коса“, е поправка на Хамакер. Ръкописите имат τολμᾷ.
• Не отъждествявайте без аргументи двамата мъже на име Ератостен. Този от реч 1 е от Ое (Ὀῆθεν, 1.16) и е наречен νεανίσκος (1.37); този от реч 12 е бил сред Тридесетте. Дали е един и същ човек, е обсъждано (Ейвъри 1991, Капарис 1993).
• Всяка реч дава само едната страна и е написана за произнасяне преди гласуването, така че самият текст не казва каква е била присъдата.

Голяма част от този речник още е в употреба, често с промяна в значението. От μάρτυς произлиза μάρτυρας, все още свидетел в съда, а и мъченик, значение, възникнало в койне. ἀγών може да е съдебен процес (τὸν ἀγῶνα τουτονί, 24.1); αγώνας сега значи борба или мач, макар δικαστικός αγώνας да е оцеляло. βουλή е Съветът от 16.1, а Βουλή днес е парламент. ἀδύνατος в 24.13 е човек, причислен към инвалидите; αδύνατος сега значи слаб, тънък или невъзможен. τεκμήριον (22.11) остава като τεκμήριο, доказателство. λόγον διδόναι (16.9) е близко до днешното „δίνω λόγο“, отговарям за нещо, а ἠθοποιία на Дионисий стана актьорско майсторство.

А кой го превежда: в Гърция публикуваният материал за хуманитарното направление на Β΄ Λυκείου за 2026–27 г. включва „В защита на Мантитей“ без §§14–17, според образователния сайт Alfavita, а Институтът за образователна политика изброява учебни сценарии за същата реч. В Италия издателите продават антологии на Лизий за liceo classico. Изборите се различават: изданието на Кери в Кеймбридж отпечатва речи 1, 3, 7, 14, 31 и 32, затова проверете собствения си списък.