Филип II и възходът на Македония

Македония, Μακεδονία, била царство на север от гръцките градове държави. Около 360/359 г. пр. Хр. тя била в голяма опасност. Цар Пердика загинал в битка с илирите, а с него паднали над 4000 македонци (Диодор 16.2). Съседите грабели страната, а двама съперници искали трона. Властта поел по-малкият брат на царя, Филип. Съвременният справочен сайт Livius датира раждането му в 382 г. пр. Хр., значи е бил на около 22 години, и казва, че започнал като регент на малкия си племенник.

Като момче Филип живял в Тива като заложник, тоест човек, задържан, за да се спазва някакъв договор. Диодор казва, че живял при бащата на пълководеца Епаминонд; друга традиция посочва тиванеца Памен. Историците често предполагат, че там научил много за войната, но това е разумна догадка, а не нещо, което може да се докаже.

Филип не воювал с всичките си врагове наведнъж. На някои платил, за да стоят мирно, засега се отказал от Амфиполис и обучил хората си (Диодор 16.3). После победил пеоните и илирите (16.4).

Диодор (16.3) казва, че Филип провеждал постоянни учения и пръв организирал македонската фаланга, φάλαγξ, плътен строй от пехотинци. Оръжието, свързвано с нея, е σάρισα, дълго копие. В този откъс Диодор не го споменава. Полибий (18.29), който пише много по-късно, дава на практика четиринадесет лакътя, а един съвременен текст дава 18–20 фута, около шест метра. Историците още спорят за дължината му и за това колко рано хората на Филип го носели.

Всичко това се плащало с пари. През 357 г. пр. Хр. Филип превзел Амфиполис. След това завладял Крениди, Κρηνίδες, нарекъл го на свое име Филипи, Φίλιπποι, и развил златните му мини; съвременни текстове датират това около 357–356 г. пр. Хр. Диодор (16.8) казва, че мините носели над 1000 таланта. Златната монета с неговото име, Φιλίππειον, плащала наемници и подкупи. Диодор (16.53) добавя, че Филип обичал да казва, че царството му е разширило златото много повече от оръжието.

Бракът бил друго средство. Около 357 г. пр. Хр. той се оженил за молоската принцеса Олимпиада, бъдещата майка на Александър, след като вече се бил оженил за илирийката Аудата и за Фила (Атеней 13.557). Войната също имала цена: при обсадата, πολιορκία, на Метони стрела му отнела едното око (Диодор 16.34).

През 348 г. пр. Хр. Филип превзел Олинт, като подкупил управниците му, разграбил го и продал жителите му като роби (Диодор 16.53). През 346 г. пр. Хр. Атина сключила мир с него, Филократовия мир. По същото време приключила Фокидската война и Филип получил двата гласа на фокидяните в Амфиктионийския съвет, който се грижел за Делфи (16.59–60).

В Атина ораторът, ῥήτωρ, Демостен говорил срещу него години наред. Първата му филипика (351 г. пр. Хр.) пита атиняните коя новина може да е по-поразителна от това, че един македонец ги побеждава и урежда делата на Гърция (4.10). Третата (341 г. пр. Хр.) казва, че Филип не е грък, нито дори варварин от почтено място, а «ὀλέθρου Μακεδόνος», македонска чума (9.31).

Това е нападение, а не неутрално описание. Херодот (5.22) казва, че македонският царски дом бил гръцки и че съдиите в Олимпия приели това, а Плутарх (Александър 3) разказва, че състезателният кон на Филип спечелил на Олимпийските игри. И не всички атиняни били съгласни с Демостен: Исократ призовавал самия Филип да обедини гърците срещу Персия (5.16).

Филип внезапно завзел Елатея, а Демостен убедил Атина да потърси съюз, συμμαχία, с Тива (Диодор 16.84–85). Армиите се срещнали при Херонея през август 338 г. пр. Хр. Диодор дава на Филип над 30 000 пехотинци и поне 2000 конници и казва, че Александър, тогава на около осемнадесет години, пръв пробил вражеската линия. Плутарх (Александър 9) съобщава, че според разказите той пръв пробил Свещения отряд на тиванците. Полиен пък описва престорено отстъпление, затова съвременните автори се опитват да съчетаят разказите. Над 1000 атиняни загинали и поне 2000 били пленени (16.86). Пътешественикът Павзаний (9.40.10) видял общия гроб на тиванците с лъв отгоре; лъвът е възстановен.

Филип освободил атинските пленници без откуп, но поставил гарнизон в Тива (16.87). На конгрес в Коринт гърците го избрали за командващ във война срещу Персия (16.89). После, през 336 г. пр. Хр., на сватбено тържество в Еге, неговият телохранител, който също се казвал Павзаний, го пронизал в театъра (16.92–94). Диодор разказва за лично отмъщение; Плутарх (Александър 10) съобщава, че повечето вина паднала върху Олимпиада и част върху Александър.

През 1977 г. Манолис Андроникос открил богата гробница във Вергина, древното Еге, и я приписал на Филип. Други предлагат сина му Аридей и спорът продължава.