Митът за пещерата на Платон

Платон написва „Държавата“ като разговор. В седма книга Сократ моли Главкон, родния брат на Платон, да си представи тази сцена (514a–517a).

• Хора живеят в подземна пещера, σπήλαιον. От деца са оковани за краката и врата, затова могат да гледат само право напред.
• Зад тях, по-нагоре, гори огън. Между огъня и затворниците минава път с нисък зид, подобен на преградата в кукления театър. По него вървят хора, които издигат предмети и фигури на хора и животни.
• Затворниците виждат само сенките, σκιαί, върху частта от пещерата пред тях. Когато някой от носещите заговори, ехото сякаш идва от сянката. Затова смятат, че истински са само сенките.
• Един затворник е освободен и извлечен на дневна светлина. Светлината боли очите му. Първо вижда сенките, после отраженията във водата, после самите неща, после нощното небе и накрая слънцето.
• Той слиза отново на старото си място. Сега не вижда в тъмното и другите му се смеят. Те биха убили всеки, който се опита да ги освободи.

„Странна картина“, казва Главкон. «ὁμοίους ἡμῖν», отговаря Сократ: „подобни на нас“ (515a).

„Алегория“ е наша дума. Сократ нарича историята εἰκών, образ, и сам я обяснява (517a–c). Затворът отговаря на света, който виждаме около себе си, а огънят му на силата на слънцето. Изкачването е издигането на душата към νοητὸς τόπος, областта, която се достига само с мисълта. Той добавя и уговорка: «θεὸς δέ που οἶδεν», бог знае дали това е вярно (517b).

Последна и най-трудна за виждане е ἡ τοῦ ἀγαθοῦ ἰδέα, идеята за благото (517b–c). Идеите на Платон са неизменните реалности зад нещата, които възприемаме. Щом бъде видяно, благото трябва да се признае за причина за всичко правилно и красиво, а който иска да постъпва разумно, в личния или обществения живот, трябва да го е видял.

Пещерата завършва поредица от три образа: Слънцето и Разделената линия са точно преди нея в диалога.

Първото изречение казва, че образът засяга природата ни «παιδείας τε πέρι καὶ ἀπαιδευσίας», по отношение на образованието и липсата му (514a). Сократ прави извода в 518b–d. Някои твърдят, че влагат знание в душата, както се влага зрение в слепи очи. Той отговаря, че способността да се учи вече е там. Образованието е изкуството да се обърне душата, περιαγωγή, към истинското.

Идва трудният въпрос. Стигналите върха не искат да се върнат, но основателите на идеалния град не бива да им позволят да останат там (519c–d). Главкон възразява, че това е несправедливо към тях. Сократ отвръща, че законът се грижи за целия град, а не за една група, и им казва: «καταβατέον», трябва да слезете, всеки поред (520c). Тогава градът ще се управлява от будни хора, а не от съперници, които се бият за сенки, «σκιαμαχούντων».

Учените още спорят защо философите биха се съгласили: Сократ многократно казва, че трябва да бъдат принудени да управляват, и е спорно дали ги движи само справедливостта. Текстът също никъде не назовава смъртта на самия Сократ през 399 г. пр.н.е., но много читатели я чуват в заплахата от 517a.

Голяма част от сцената и днес може да се разкаже със същите думи. Το σπήλαιο του Δυρού е официално име; в разговор гърците казват σπηλιά. Θέατρο σκιών, театър на сенките, е името на Карагьозис при гърците, макар това представление да няма историческа връзка с образа на Платон. Кукловодите на Платон, θαυματοποιοί (514b), днес са фокусници. Σκιαμαχία вече е безполезна борба с несъществуващ враг.

Το είδωλο още е образът в огледалото, както εἴδωλα във водата в 516a, но може да бъде и поп идол. А παιδεία е на вратата на Υπουργείο Παιδείας, министерството на образованието; «Ψωμί, Παιδεία, Ελευθερία» е главният лозунг на студентското въстание от 1973 г.