Скулптурите от Партенона: Лондон или Атина?

Партенонът е построен между 447 и 432 г. пр. Хр. за Атина, богинята на Атина. Той е украсен със скулптури (γλυπτά) от бял мрамор (μάρμαρον), направени от екип, ръководен от скулптора Фидий (Φειδίας). Има три вида:

• фронтоните (ἀετώματα) – два триъгълника с големи статуи в краищата на покрива;
• метопите (μετόπαι) – квадратни релефни плочи над външните колони;
• фризът (ζῳοφόρος) – релефна лента, дълга около 160 метра, която показва голямо шествие.

Повечето от тези скулптури не са отделни произведения: те са изваяни като части от самата сграда. Това е много важно в спора.

На английски често ги наричат „Elgin Marbles“, по името на човека, който ги отнася във Великобритания. Британският музей ги нарича „Parthenon Sculptures“. В Гърция те са «τα Γλυπτά του Παρθενώνα», „скулптурите на Партенона“, макар че по-старото име «Ελγίνεια μάρμαρα» още се среща в речниците. Името, което някой избира, често показва на чия страна е.

През 1687 г., по време на обсада от венецианска армия, барутът, складиран в Партенона, избухва и голяма част от храма се срутва. Много скулптури се счупват или остават сред руините. Около 1800 г. Атина е част от Османската империя. Томас Брус, лорд Елгин, е британски посланик в Константинопол (днес Истанбул). Между 1801 и 1805 г. хората му отнасят около половината от скулптурите, които още са запазени. Някои са взети от руините; от много блокове на фриза работниците отрязват с трион само релефната предна част, за да са по-леки за пренасяне.

Елгин твърди, че има разрешение от османското правителство – документ, наречен ферман. Какво точно позволява той и дали позволява скулптури да бъдат сваляни от сградата, днес е една от главните точки на несъгласие.

Пренасянето на мраморите във Великобритания разорява Елгин. През 1816 г. комисия на Камарата на общините проучва как ги е придобил и препоръчва да бъдат купени за 35 000 лири – много по-малко, отколкото той се надява. Парламентът се съгласява и колекцията отива в Британския музей, където е изложена и днес. От 1963 г. закон – British Museum Act – позволява на настоятелите (Trustees) на музея да отстъпват предмети само в няколко особени случая, например дубликати или предмети, твърде повредени, за да бъдат запазени.

Британският музей се управлява от съвет на настоятелите (Trustees). Официалното им изявление изтъква тези основни точки:

• Лорд Елгин е действал със знанието и разрешението на законните власти от онова време в Атина и в Лондон, а парламентарната комисия през 1816 г. е признала действията му за законни.
• Около половината от запазените скулптури са в Атина. Има полза за публиката те да са разделени между два големи музея, всеки от които разказва различна, но допълваща история: в Атина – историята на града, в Лондон – историята на културите по света.
• Музеят, в който входът е безплатен, казва, че ще разгледа молба за заемане на скулптурите, но всеки заемател трябва да приеме, че те принадлежат на настоятелите.

Законът от 1963 г. също ограничава какво могат да правят настоятелите. През последните години ръководството на музея говори за ново „партньорство за Партенона“ с Гърция и се съобщава за разговори между двете страни. През 2025 г. настоятелите отбелязват, че всяко партньорство трябва да отговаря на правната рамка на музея и че британското правителство е заявило, че няма да променя тази рамка.

Гърция иска обединяването (επανένωση) на скулптурите в Атина, а не само тяхното връщане (ἐπιστροφή). Гръцкото правителство твърди, че:

• скулптурите са части от един паметник и трябва да се виждат заедно, с изглед към Партенона, за да може произведението да се разбере като цяло;
• свалянето им е повредило сградата, а ферманът на Елгин не го е направил законно: през 2024 г. министърката на културата Лина Мендони заявява, че никой османски ферман не е позволявал на Елгин да се отнася към скулптурите така, както го е направил;
• Гърция не признава собствеността на настоятелите и затова няма да приеме заем при тези условия.

Съвременната кампания е започната от актрисата и министър на културата Мелина Меркури (Μελίνα Μερκούρη), която през 1982 г. на конференция на ЮНЕСКО в Мексико сити настоява скулптурите да бъдат върнати. От 2009 г. новият Музей на Акропола показва фриза в първоначалния му ред, с гипсови отливки на мястото на частите, които са в Лондон. Гърция е отнесла случая и до комитет на ЮНЕСКО за връщане на културни ценности, който призовава двете държави да го решат. По-малки фрагменти, пазени другаде, вече са се върнали – от Палермо през 2022 г. и от Ватикана през 2023 г.