Вергина: царските гробници на Македония

Село Вергина е основано през 1922 г. от бежанци от черноморския район. Намира се на около 13 км от град Верия. До него са руините на много по-старо място, Αἰγαί (Еги), първата столица на Македонското царство. През 1968 г. историкът Никълъс Хамънд отъждествява тези руини с Еги и повечето изследователи днес приемат това.

Около 400 г. пр. Хр. или няколко десетилетия по-късно (учените спорят) управлението на царството се премества в Пела, но Еги остават мястото за погребение на царете и център за церемонии. Историкът Диодор (19.52) казва, че Касандър погребал там цар Филип Аридей и царица Евридика, «καθάπερ ἔθος ἦν τοῖς βασιλεῦσι», както било обичайно за царете. През 336 г. пр. Хр. Филип II е убит в театъра на Еги, до двореца си, а синът му Александър е провъзгласен за цар в града. През 168 г. пр. Хр. римляните разрушават Еги.

Некрополът на Еги има 530 надгробни могили, според гръцкото Министерство на културата. Надгробната могила е τύμβος. Най-голямата, Голямата могила, на гръцки Μεγάλη Τούμπα, е имала диаметър 110 метра и височина 13 метра.

Тя не е била там от самото начало. Плутарх (Пир 26) разказва, че цар Пир превзел Еги и оставил в града гарнизон от гали. Те разкопали гробовете на царете, взели съкровищата и разпилели костите, τὰ ὀστᾶ. Министерството датира това в 276/5 г. пр. Хр., но походът на Пир в Македония обикновено се датира около 274 г. пр. Хр. По-късно някой цар, може би Антигон Гонат, изглежда е покрил с огромна купчина пръст гробниците, останали непокътнати.

Манолис Андроникос от Солунския университет разкопава тази могила. На 8 ноември 1977 г. той влиза в сводеста гробница, до която крадците никога не са стигали. Разкопките на могилата завършват през 1980 г.

• Гробница I: прост гроб с каменни стени, ограбен още в древността, със стенопис на отвличането на Персефона.
• Гробница II: сводеста, с две помещения и рисуван фриз, дълъг 5,56 метра, на фасадата. Намерена е неограбена.
• Гробница III: също неограбена, с костите на младеж. Нарича се Гробницата на принца и често се свързва с Александър IV, което се оспорва.
• Гробница IV: до голяма степен в руини.

В главното помещение на гробница II златен ковчег, λάρναξ, съдържа изгорените кости на мъж, увити в пурпурна тъкан. Още Омир употребява думата за костите на Хектор: «χρυσείην ἐς λάρνακα» (Илиада 24.795). Министерството посочва 7820 грама ковано злато и звезда с 16 лъча на капака. Златен дъбов венец има 313 листа и 68 жълъда. В предното помещение втори златен ковчег съдържа костите на жена. Звездата често се свързва с македонския царски дом, но подобни звезди има и другаде: амулет от V в. пр. Хр., за който се съобщава, че е намерен в Созопол на Черно море, има звезда с осем лъча.

Андроникос приписва гробница II на Филип II и министерството още я нарича Гробница на Филип II. Други предлагат сина на Филип, Аридей, и жена му, Адея Евридика. Спорът трае от десетилетия:

• Екип, воден от Теодорос Антикас, оценява възрастта на мъжа на около 45, а на жената на около 32 години. Лявата ѝ пищялна кост е била счупена, а единият от наголенниците, намерени в нейното помещение, е с 3,5 см по-къс от другия.
• През 2015 г. изследване, водено от Антонис Барциокас, твърди, че нараняване на коляното на мъжа от гробница I отговаря на накуцването на Филип. Така Филип би лежал в гробница I, а Аридей в гробница II. Според автора Дейвид Грант друг учен се съмнява дали тези кости наистина идват от гробница I.
• Дейвид Грант съобщава през 2020 г., че разрешение за ДНК анализи на костите от гробници II и III е било отказано.

Самата могила вече не съществува. Постройка от 1993 г. отвън прилича на могила и пази гробниците, а съкровищата са изложени там от ноември 1997 г. Дворецът на Еги, построен при Филип II, отново отвори врати през януари 2024 г. след 16 години реставрация.