Изобретенията на древните гърци

През III век пр.н.е. град Александрия в Египет се управлявал от гръцки царе. Там идвали да работят учени и инженери. Един от тях бил Ктезибий. Римският писател Витрувий разказва, че той бил син на бръснар. Книгите на Ктезибий са изгубени, затова познаваме работата му само от по-късни автори.

Ктезибий не е изобретил първия воден часовник. В съдилищата на Атина глинен съд с малка дупка близо до дъното отмервал времето на всяка реч: когато водата изтечала, ораторът трябвало да спре. Гърците го наричали κλεψύδρα, „крадлата на вода“. Такъв съд от V век пр.н.е. се намира в Музея на Агората в Атина. Ктезибий построил много по-добър часовник. Водата капела с постоянна скорост, един поплавък бавно се издигал, а малка фигурка сочела часовете.

Витрувий казва също, че Ктезибий построил първия воден орган и машина, която вдигала водата високо. Днес помпата на гръцки се казва αντλία, и при кладенеца, и на бензиностанцията.

Херон също живял в Александрия, но много по-късно, през I век сл.н.е. В една от книгите си той споменава затъмнение. Учените са го свързали със затъмнение, видяно в Александрия през 62 г. сл.н.е., и така можем да датираме Херон. Самият той пише, че е събрал откритията на по-стари инженери и е добавил своите.

В книгата си „Пневматика“ той описва десетки устройства, които работят с въздух, вода или пара. Ето три от тях:

• съд за храм: пускаш монета от пет драхми и изтича малко вода, за да се измиеш;
• врати на храм, които се отваряли сами, когато на олтара запалели огън;
• метално кълбо, което се въртяло ли, въртяло, когато под него завирала вода. Тласкала го парата, на гръцки ἀτμός.

Било ли въртящото се кълбо първата парна машина? Не точно. То не вършело никаква полезна работа. Било хитра играчка, която показвала силата на парата. Херон писал и за малък куклен театър, в който куклите се движели сами.

Архимед живял в Сиракуза, гръцки град в Сицилия, от 287 до 212 г. пр.н.е. Той бил велик математик. Историкът Диодор пише, че е изобретил „египетския винт“ по време на пътуване до Египет. Това е голям винт в тръба: когато го въртиш, водата се изкачва нагоре. Селяните поливали с него нивите си край Нил, а миньорите в Испания изваждали водата от рудниците. Някои историци смятат, че подобен винт е съществувал по-рано в Асирия, но други не са съгласни. Гръцката дума за него е κοχλίας. Първоначално тя означавала охлюв, защото черупката на охлюва има форма на спирала.

Архимед не е изобретил лоста, на гръцки μοχλός, но обяснил правилото, по което той действа. Писателят Плутарх разказва прочута история. Архимед казвал, че с достатъчно сила може да премести всякаква тежест. За да го покаже, седнал надалеч и със система от макари, τροχαλίες, придърпал към себе си тежък кораб с една ръка. Плутарх е написал това повече от 300 години по-късно, затова не можем да сме сигурни за всяка подробност.

Някои истории за гръцки изобретения са легенди. В „Илиада“ на Омир богът Хефест прави триножници със златни колелца. Те се търкалят сами, αὐτόματοι, до събранието на боговете и обратно. Това е поема, а не истинска машина, но показва, че гърците много рано са мечтали за неща, които се движат сами.

Прочутият вик εὕρηκα, „Намерих!“, е друга история. Витрувий, който пише около 200 години след Архимед, разказва, че Архимед изскочил от ваната и хукнал към дома си, викайки го, защото решил задачата за една златна корона. Никой не знае дали наистина е станало така. Но гърците и днес възкликват εύρηκα!, когато намерят отговор.

Други неща са добре документирани. Географът Страбон пише, че Сострат от Книд построил висока кула на остров Фарос в Александрия, за да пази моряците. Името на острова станало гръцката дума за всеки фар: φάρος.